„Място за летене“ – Jenin Freedom Theatre стои предизвикателно сред израелските набези

Едно от най-смущаващите неща, които Ранин Оде е забелязала по време на заниманията, които организира за деца в Freedom Theatre в лагера Дженин на Западния бряг е, че тяхната игра постоянно се трансформира в принуждение. Децата постоянно стават прекомерно груби и даже се удрят.

Това е характерен отговор на контузия, споделя тя. „ Те не схващат за какво го вършат, само че аз разбирам. “ Тя постоянно е виждала деца да се оправят с контузията от израелските нахлувания в лагера посредством насилствена игра. Тя не разрешава подобен тип игра в своята конюнктура, предлагайки вместо това културни и артистични действия като различен метод за фокусиране на страха и яростта им.

С къса, черна коса и гостоприемно наличие, Оде, на 30 години, има блясъка и силата на младеж, само че също и твърдия тип на човек, който е видял и претърпял доста. Работата й е изключително значима за нея като човек, който си спомня по какъв начин е израснал по време на втората интифада или въстание. Тя мощно се отъждествява с нуждата децата да се излекуват от контузия посредством изкуство и игра.

Децата се нуждаят от безвредни пространства, където да се усещат добре, споделя тя. „ Те се нуждаят от място, където могат да летят. “

Животът на децата в Дженин е травматичен. Един ден децата се забавляват на занятие в театъра на свободата, споделя Оде, а на идващия има въоръжено нахлуване от израелските сили в лагера – събитие, което зачести доста от началото на войната на Израел на Газа на 7 октомври.

С лицето надолу коктейлите Молотов

Самият спектакъл на свободата не е непознат на заплахите и насилието.

Първоначално наименуван Stone Theatre, той е учреден през 1987 година, след първата интифада, от Арна Мер-Хамис, израелски деятел, който умря през 1995 година Мер-Хамис е роден в еврейско семейство през 1929 година и става покровител през целия живот за правата на палестинците, изключително на децата. Със своя спектакъл тя се надяваше да предложи на децата място за излекуване и да даде опция на дамите посредством театъра и изкуствата.

Първата постройка, в която се обитаваше театърът, беше разрушена през 2002 година от израелските сили по време на втората интифада. През 2006 година Джулиано Мер-Хамис, наследник на Арна от нейния палестински християнски брачен партньор, Салиба Хамис, отвори още веднъж театъра на ново място в Дженин, удвоявайки се като публичен център.

Не всички обаче бяха за. През 2009 година неидентифицирано лице хвърли две бомби с коктейл Молотов в театъра, до момента в който беше празен. Хулиано беше убит от маскиран нападател в Дженин през 2011 година на 52-годишна възраст. Убийството му по този начин и не беше разкрито.

На фона на последната рецесия, Мустафа Шета, високият, необятен шеф на театъра, споделя, че стартира всеки ден със съзнанието, че евентуално нищо, което е възнамерявал, няма да се случи.

Шета има подканваща усмивка, интензивно се ангажира с вас, когато приказва за своя спектакъл или за войната на Израел против Газа и честите набези на окупирания Западен бряг. Тези дни това е съвсем всякога, когато 43-годишният приказва пред посетителите на Freedom Theatre в бежанския лагер Дженин, ситуиран на Западния бряг.

Преди две седмици – сред 6 и 10 ноември – бяха осъществени голям брой израелски военни нахлувания в и към Дженин. На 9 ноември, четвъртък, Шета и личният състав на театъра бяха вътре, когато от среднощ до петък сутринта се организира солидна офанзива на израелските сили и обновена в средата на сутринта. Имаше тежки боеве, съпроводени от израелски офанзиви с дронове.

Преди огромният напън в Дженин да стартира в четвъртък вечерта, към този момент имаше някои офанзиви от израелските сили денем. Вечерта електричеството в лагера беше прекратено и израелските сили използваха високоговорители, с цел да разгласят двучасов прозорец за цивилни да изтеглят лагера.

Тази нощ деца, дами и мъже с фенерчета или светлината на мобилните си телефони вървяха към болничното заведение в Дженин, чакайки акцията да стартира още веднъж. През нощта доста деца бяха хванати в капан в учебните заведения в лагера, чакайки нахлуването да завърши, с цел да могат да се съберат със фамилиите си. Четиринадесет палестинци, някои от които бойци, бяха убити.

Съпротива посредством изкуство

Следователно, като се има поради вероятността от въоръжени нахлувания, личният състав на театъра стартира всеки ден да се пробва да разбере дали ще има офанзива против лагера; Шета споделя, че би трябвало да знае дали публиката му, четирите му деца – две момчета и две девойки – неговият личен състав и техните фамилии ще бъдат в сигурност.

Много е мъчно да се провеждат постоянни стратегии и той постоянно би трябвало да има проект Б. Но това е неговият способ на опозиция, споделя той. Наистина „ Съпротива посредством изкуство ” е мотото на театъра.

„ Ние също се борим в борбата за освобождение на Палестина “, споделя Шета. Той има вяра, че има доста способи да се способства за палестинската опозиция против израелската окупация – въоръжената битка е единствено един.

Шета счита себе си за „ културен герой “, само че не е избягал от резултатите на насилието. Баща му, гимназиален преподавател, е погубен от израелските войски през 2002 година в Дженин единствено един месец преди Шета да приключи лицей – една от фантазиите му за децата му.

Шета също е бил задържан в предишното и е прекарал осем месеца в два израелски пандиза, упрекнат в „ подстрекателство към принуждение “. Той видя това като опция да научи повече за тежкото състояние на палестинските пандизчии. „ Насилието против палестинците на Западния бряг, изключително в Дженин, не е почнало на 7 октомври “, споделя той.

В множеството случаи обаче той има вяра в значимостта на запазването на палестинската просвета и установяването на еднаквост за своя народ, която надвишава границите на окупацията. „ Време е да влагаме в палестинската просвета. Борбата би трябвало да пристигна с доста стъпки, освен с оръжия. “